Можем да се гордеем с начина, по който сме възпитали мама

"Направо е чудо, че мама успя да оцелее при това „пътешествие“, но тя е жива и здрава — нещо повече, запази разума си горе-долу непокътнат. Както брат ми Лари разумно подчертава, можем да се гордеем с начина, по който сме я възпитали — тя прави чест на всички нас. Това, че тя постигна състоянието на щастлива нирвана, в което нищо не я изненадва или стъписва, проличава от следния факт; неотдавна в един от почивните дни, останала сама в къщи, тя преживя внезапното пристигане на няколко клетки, съдържащи два пеликана, червен ибис, лешояд и осем маймуни. Всеки друг простосмъртен би изпаднал в паника, но не и мама. В понеделник сутринта я открих в гаража, из който я гонеше един ядосан пеликан, докато тя се опитваше да го нахрани с консерва сардини.

— Радвам се, че дойде, миличък — каза задъхано мама. — Този пеликан има малко тежък характер.

Когато я запитах откъде е знаела, че животните са мои, тя отвърна:

— Естествено, знаех, че са твои, миличък — та кой друг би ми изпратил пеликани?

Което идва да покаже колко добре познава тя поне един член от семейството си."

Джерълд Даръл,  "Моето семейство и други животни".